Много разкази има как България е била една от най-силните земеделски държави, как сме цъфтели и сме връзвали като здрав корен на розов домат. Колко е вярно, аз не мога да преценя, защото живея днес и сега – в рамките на демокрация, Европейски съюз и глобализация. Я, какъв късмет, няма що! Ежедневно ме залива информация коя земеделска институция колко пари е дала за еди-кои си производители от еди-кой си приоритетен сектор, единственият проблем е че аз като човек, който за щастие или не има някакъв опит в земеделското производство изобщо не виждам магическия прашец посипан върху българското земеделие.

Не просто няма магия, не просто няма напредък, а става все по-лошо. Разрухата от медиите няма как да се види, защото там са поръчани информационни кампании, които да лъскат имиджа на този и на онзи виден деец в Министерство на земеделието и храните.

Чудя се от къде да започна, защото не знам къде ще ги свърша. Чета си аз новинарския поток и попадам на следното заглавие:

„Васил Грудев: Земеделските стопани следва да проявят изключителна активност в подготовката на проектни предложения по Мярка 6.1“

Всичко точно… Мярка 6.1 е бившата Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с безвъзмездна финансова помощ за създаване на стопанство, възрастово ограничение за кандидатстване и куп изисквания, които се разкриват пред бенефициента постепенно. Не е проблема, че крият въпросните изисквания, проблема е, че наредбите на Министерството и ДФЗ се сменят по-често от носни кърпички в грипен сезон. По-забавен е всъщност призивът на господин заместник министърът на земеделието и храните Васил Грудев. БЪДЕТЕ АКТИВНИ, подавайте проектите си по най-бързия начин, срока тече, разглеждане ще пада страшно. Само дето, въпросният Грудев леко е пропуснал да спомене факта, че в 99% от случаите нито един земеделски производител не си пише сам проекта, защото проекта му ще мине през ДФЗ на кукуво лято, когато цъфтят налъмите и реколтата от тях е готова за прибиране. Всичко е поставено в ръцете на разни експерти по проекти и програми, които са с дебели връзки и тънки или несъществуващи дипломи.

Ако все пак се стигне до прокарване на въпросния проект, дебело подчертавам не от самия производител, а от дебелите връзки на експерта, се започва веселбата. Няма безплатен обяд на този свят, няма и безвъзмездна субсидия. Изникват нови и нови изисквания, наредби, наредбички и наредбенца, вътрешни политики (да това го има и в институциите!) и какви ли не институционални мераци, които се разясняват на място. Казвам на място, защото вероятността въпросния производител да живее в някой областен град където има клонове на всички необходими институции е доста малка – в центъра на Добрич или Варна ниви няма! Всяка промяна или корекция и всяко листче хартия означава разходи по пътуване и ако щете по копирни услуги.

Сега някой, също попаднал на въпросната публикация – интервю с Васил Грудев може веднага да ме замери с „изключително полезната институция“ Националната служба за съвети в земеделието. В отговор, най-официално и категорично мога да заявя, че това е една от най-безполезните стаички във всеки клон на ДФЗ, разположени в областните градове. Служителите там ни най-малко нямат идея какво да Ви „посъветват“. Не, не са виновни основно те, виновни са тези с наредбите – носни кърпички, които се нахождат в МЗХ и ДФЗ.

Всички високопарни приказки за „подобряване на ефективността на Фонда“ са въздух под налягане. Чак сега ли господи Грудев се сети, че трябва да се намали бюрокрацията в земеделските служби, чак сега когато е зам. министър?! Ама той е в тези среди от 2006 година, през цялото време всички въпросни наредби, наредбички и наредбенца са минавали през неговите ръце, а сега след зам. началнически и началнически пост в ДФЗ и пост на служебен министър, а сега на зам. министър на земеделието, с цялата си наглост, застава и ни обяснява колко трябва да сме активни и колко много върши за благото на фермерите! Чии очи се замазват, че не мога вече да разбера? Чии сметки и техники се обновяват? Кой печели проектите? Къде отиват парите?

Много въпроси има, но подозирам, че и този път Националната служба за съвети в земеделието няма да ни бъде полезна! Фактите показват как пари при пари отиват и как едрите земевладелци, които или са със железни нерви или с железни връзки в МЗХ, не срещат трудности в активността с проектите. Всеки да си прави сам изводите, моите са на лице!

Така че, драги фермери сега аз като ваш колега Ви призовавам да не се хващайте на въдицата на симпатяги със скъпи костюми, мазни и още по-празни погледи като на Васил Грудев и разни други дейни активисти! Без обединение и измитане на подобна паплач няма да се подобри каквото и да е в тази държава. 

Грудев винаги се е знаело, че си е отайка, но това е първото четиво, което да го казва! БРАВО!

За съжаление малките и средни производители са най големите потърпевши от безхаберието на такива Министри и Зам.Министри.Съгласна съм напълно с написаното.Кирливите ризи на Грудев трябва да излязат наяве.Българския производител наистина изнемогва.Вместо да им помагат те ги съсипват с нови изисквания с ужасна бюрокрация и неясно бъдеще.Дано се намерят кадърни хора които наистина са запознати с неволите и притесненията българските производители и да им помагат а не да ги принуждават да се отказват да се занимават със земеделие.